141299

|ЗА БУКВИТЕ
Личността на Черноризец Храбър (IX–X в.), един от блестящите представители на старобългарската литература от т.нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали Храбър е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. В. Н. Златарски изказва хипотезата, според която Черноризец Храбър и цар Симеон са едно и също лице.
Сказанието „За буквите“ е въведено в науката от К. Калайдович през 1824 г., който осъществява и първото му издание. Днес са известни около 80 негови преписа. Те са свидетелство за изключителната популярност на съчинението сред славянските книжовници (особено в Русия) до XVIII в. включително (ако се вземат пред вид и старопечатните му издания). Най-ранният препис е от 1348 г. — в среднобългарския Лаврентиев (Иван Александров) сборник (сигн. F. I. 376). Текстовите разлики между преписите дават основание да се говори за две редакции — първична и вторична.

Бележки
[1] ДЗѢЛО [дзяло] (старобълг.) — много, твърде; ЦРЬКꙐ — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянье] — очакване, надежда; ШИРОТА — ширина, обхват; ꙖДЪ [яд] — отрова; ѪДОУ [онду] — къде; ЮНОСТЬ — младост; ѨЗꙐКЪ [йензыкъ] — език. ↑
[2] В някои от преписите са изредени всички букви на славянската азбука, като се посочва и кои са създадени по гръцки образец. Това пълно изреждане трябва да се смята за съставна част на авторския текст, а не за късна добавка на преписвачите (интерполация). ↑
[3] Става дума за преводът на седемдесетте (Septuaginta), осъществен по времето на египетския цар Птолемей II Филаделф. ↑
[4] Годината 6363 от сътворението на света, изчислена по византийското летоброене (6363–5508), е 855. Някои изследователи имат основание да допускат, че Храбър използва александрийската система на летоброене

|АНТИГОНА 
Софокъл
Действащи лица
АНТИГОНА — Едипова дъщеря
ИСМЕНА — Едипова дъщеря
ХОР от тивански старци
КРЕОН — цар на Тива
СТРАЖ
ХЕМОН — син на Креон
ТИРЕЗИЙ — Аполонов жрец
ВЕСТИТЕЛ
ЕВРИДИКА — съпруга на Креон
СЛУГА
 
Мястото на действието е царският дворец в Тива; надясно път към града, наляво — към полето.

Бележки
[1] Едип, син на тиванския цар Лай и на Йокаста, след раждането му подхвърлен на планината Китерон. Не познавал истинския си баща, защото израсъл в двореца на коринтския цар Полиб. Когато възмъжал, отишъл при делфийския оракул да научи бъдещето си. Оракулът му отговорил, че ще убие баща си и ще има деца от майка си. Смятайки, че е син на Полиб, Едип решил да не се връща в Коринт. В странстването му към Тива съдбата го срещнала с истинския му баща, Лай. Двамата се спречкали и Лай ударил Едип с меча си, а Едип го пребил с тоягата си. По-късно Едип бил провъзгласен за цар на Тива и се оженил за царица Йокаста, без да знае, че тя е негова майка. От брака им се родили дъщерите Антигона и Исмена и синовете Етеокъл и Полиник. След години в Тива се появили много нещастия и болести. Най-страшна била чумата, от която добитъкът измирал, а посевите не давали плод. Загрижен за спасението на града, Едип изпратил Креон, брат на Йокаста, при оракула в Делфи. Волята на бога била убиецът на Лай да получи възмездие. Слепият ясновидец Тирезий разкрил на Едип истината за неговия произход. Като научил истината, Едип си избол очите и напуснал Тива. Йокаста се обесила в дома си. ↑
[2] Етеокъл и Полиник, върху които тегне проклятието на баща им Едип, веднага след изпращането му в изгнание започват спор за тиванския престол. Като вождове на две враждебни войски те загиват от взаимните си удари. ↑
[3] Аргивянски (или аргивски) са войските на град Аргос, начело на които Полиник дохожда под стените на Тива. ↑
[4] Аид — подземният свят, обитаван от сенките на покойниците. ↑
[5] Седмовратата Тива — беотийска Тива означавана обикновено като седмоврата, за разлика от стовратата Тива в Египет. ↑
[6] Диркейски свети извор — изворът Дирка в западната част на Тива. ↑
[7] … воина с щита бял, / дошъл от Аргос / с оръжия безброй — отличителен белег на аргивците били белите щитове. ↑
[8] Арес е богът на войната. ↑
[9] Драконът като символ на тиванската мощ се противопоставя на орела — символ на аргоската войска. ↑
[10] … Зевс, хвалби що ненавижда… — Капаней е един от седемте вождове, участвали в похода на Полиник срещу Тива. Според мита Зевс го поразил с мълнията си, защото се хвалел надменно, че никой, дори Зевс не може да го възпре. Името му станало синоним на богохулник. ↑
[11] Бакх (Бакхус) — едно от многото прозвища на Дионис, бог на виното, веселието и опиянението. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. В Тива бил почитан като местно божество. ↑
[12] Креон е син на Менойкей, един от защитниците на Тива. При обсадата от Седемте Менойкей сам доброволно се пронизал с меча си заради предсказанието на гадателя Тирезий, че защитниците ще победят, ако се даде кръвна жертва. ↑
[13] Казън — смъртно наказание. ↑
[14] Древните гърци смятали, че голям грях върши онзи, който не се погрижи да погребе изоставен мъртвец. Погребалният обред се смятал за извършен дори тогава, когато върху мъртвия се посипело малко пръст. ↑
[15] … земята, първата богиня… — Земята била смятана за майка на самия Зевс. ↑
[16] Богинята на правдата — Дика (Дике), дъщеря на Зевс и Темида. ↑
[17] Кадмейци, т.е. потомци на Кадъм, се наричали тиванците, по името на Кадъм, основателя на града. ↑
[18] … в дома Лабдакидов… — от името на Лабдак, цар на Тива, внук на Кадъм. Софокъл споделя възгледа за родовото проклятие, което споделя не само непосредственият извършител на престъпно деяние, но и лично невинните негови потомци. ↑
[19] Ахерон — една от реките в подземното царство. ↑
[20] Хименей — син на бог Аполон и музата Калиопа, божество — олицетворение на сватбената песен. ↑
[21] Ниоба (Ниобея) — дъщеря на фригийския цар Тантал. Била горда със своите четиринадесет деца и не скривала гордостта си пред Латона, която родила само Аполон и Артемида. Аполон и Артемида отмъстили на Ниоба, като убили всичките й синове и дъщери. Самата Ниоба боговете превърнали в плачещ камък. ↑
[22] Антигона смята за причина за своята смърт брака на Полиник. Полиник се оженил за дъщерята на аргоския цар Адраст. Последица от този брак е участието му в похода срещу Тива и неговата смърт. Смъртта на Полиник задължава Антигона да изпълни „свещения дълг“ — погребението на мъртвия брат. Тя изпълнява дълга си, но е осъдена на смърт. ↑
[23] Персефона — богиня на плодородието; царица на подземния свят и на сенките на мъртвите, дъщеря Зевс и Деметра. ↑
[24] Даная — дъщеря на аргоския цар Акризий. На Акризий било предсказано, че ще умре от ръката на своя внук, който ще му роди Даная. Затова той я затворил в медна кула. Но Зевс проникнал при нея във вид на златен дъжд. Даная родила от него героя Персей, който убил дядо си. ↑
[25] Има се предвид Ликург, син на Дриант, митичен цар на тракийското племе едони. Той се възпротивил на въвеждането на култа към Бакх в своята страна, разгонил спътничките на бога — вакханките, а него хвърлил в морето. Наредил да изсекат всички лози. Бакх наказал със слепота Ликург, който посякъл своя син, защото го помислил за лоза. ↑
[26] Хорът има предвид историята на Клеопатра, дъщеря на се верния вятър Борей, и нейните синове. Клеопатра била омъжена за Финей, цар на тракийския град Салмидес. Родила му двама сина — Плексип и Пандион. По-късно Финей за оженил за Идея и хвърлял Клеопатра в тъмница. Според една версия на преданието той сам, подбуден от Идея, ослепил синовете си. Според друга, която приема и Софокъл, Идея избола очите на Плексип и Пандион със совалка. ↑
[27] Ерихтей (или Ерихтоний) — древен атически герой, цар на Атина, син на Хефест и Гея. ↑
[28] Борей — бог на северния вятър. ↑
[29] Парки — латинското наименование на мойрите, трите сестри старици, дъщери на Нощта и богини на съдбата ↑
[30] … индийско злато и янтар от Сарди… — в древността Индия била прочута с несметните си богатства; Сарди е столицата на Лидия, царството на баснословно богатия Крез. ↑
[31] Еринии — богини на възмездието, обитателки на подземния свят. ↑
[32] … под много имена / когото всички славят… — има се предвид Дионис, който наистина имал много имена и прозвища: Бромий, Евий, Якх, Дитирамб, Бакх (Бакхус) и др. ↑
[33] … кадмейската девица — Семела, дъщеря на Кадъм и майка на Бакх. ↑
[34] Деметра — богиня на плодородието и земеделието, покровителка на брака. Дъщеря на Кронос и Рея. ↑
[35] … тамо, где посени бяха / драконските грозни зъби — според легендата Кадъм, основателят на Тива, трябвало да се бори с един дракон. Кадъм убил дракона и следвайки съвет на Атина, заровил зъбите му в земята. От драконовите зъби израсли първите жители на Тива. ↑
[36] … скалата двоевърха — планината Парнас, където се намирала Корикската пещера. Пещерата била обитавана от нимфи, които участвали във вакхическите празненства. ↑
[37] Амфион — син на Зевс и Антиопа. Заедно с брата си близнак Зет построили крепостта на Тива. ↑
[38] Хеката — богиня на подземния свят, магьосница с власт над тайнствените природни сили, господарка на душите, които напускат тялото. ↑
[39] Плутон (Аид, Хадес) — бог на подземното царство. ↑
[40] Мегарей — син на Креон, който го пожертвал по заповед на гадателя Тирезий, за да спаси Тива от обсадата. ↑

|АЗБУЧНА МОЛИТВА
Константин Преславски 
Константин, епископ Преславски (9.-10. век) е старобългарски писател и църковен деец, представител на Преславската книжовна школа. Той е една от най-значителните фигури в историята на старобългарската духовна култура.
Явява се непосредствен ученик на славянския първоучител св. Методий. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че след смъртта на Методий заедно с други негови ученици бил подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успял да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България. След окончателното преместване на архиепископията от Плиска в Преслав, презвитер Константин е поставен за викарен епископ (помощник на архиепископа). Починал е в началото на 10. вeк.
Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнова поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник „Учителното евангелие“, едно от връхните постижения от Златния век на българската литература, написано през 893–894 г. — неделно тълковно евангелие, състоящо се от 51 беседи, взети от византийски сборник. Учителното Евангелие е снабдено с две предисловия — стихотварна молитва, известна като „Азбучна молитва“ и позаическа част. Също и „Църковно сказание“, „Историкии“ и др. части. Съчинението съдържа беседи за различни църковни празници. Въпреки компилативния си характер, Учителното евангелие има голяма стойност като първият систематичен проповеднически труд на славянски език. През 894 съставя първия славянски летописен труд — „Историкии“. През 906 г., по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда „Четири слова против арианите“ от св. Атанасий Александрийски. Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. На Константин Преславски се приписва и стихотворението „Проглас към Евангелието“ (при нас публикувано като произведение на св. Кирил), което по съдържание и композиция е близо до „Азбучната молитва“.
Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от 12. и 13. век.

Пространно житие на Константин-Кирил
Климент Охридски

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.

|ИЛИАДА

Омир

Омир (на старогръцки: Όμηρος) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед, на когото традиционно се приписва авторството на големите старогръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомюомахия („война между жаби и мишки“), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазени произведения като например Маргити. Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове.

Библия (Нов и Стар Завет)